Ограничителна заповед при психически тормоз

Имате нужда от ограничителна заповед при психически тормоз? Искате съда да постанови ограничения, които да ви предпазят?

Психическият тормоз, значително подценяван на нашите географски ширини, в сравнение с физическия такъв, е също толкова причиняващ вреди на индивида. За пълноценното съществуване на едно човешко същество, то психическото и физическото състояние следва да функционират в хармония и симбиоза.

Този вид агресия е пренебрегван в най-висока степен, защото не нанася физически вреди на хората, тоест щом не ни боли тялото, всичко е наред. Аргумент на противното е растящата всяка година статистика на хората, търсещи психологическа и психотерапевтична подкрепа от специалисти.

Изключително важно е лицата търпящи психически тормоз, манипулации и вреди от подобен характер, да потърсят правна защита, с оглед запазване и опазване на тяхното ментално здраве. Всеки който смята психическия тормоз за маловажен случай, определено не е запознат с негативните последици от него.

Най-малкото, което може да възникне следствие на психическия тормоз са депресия и завишено чувство за малоценност, като подчертаваме индивидуалността на всеки отделен случай. Според нашето професионално мнение, съдебната защита при тормоз е абсолютно задължителна, с цел превенция от бъдеща ескалация от страна на насилника.

Ние, адвокатите от Адвокатска кантора “Иванчов & Партньори” София сме на мнение, че психическият тормоз е врата към останалите видове тормоз описани в “Закона за защита от домашно насилие“, а именно:

• Емоционален тормоз;
• Финансов тормоз;
• Физически тормоз.

Непредприемането на мерки в подобни случаи е най-вредоносното бездействие, което търпящия психически тормоз би могъл стори.

Какво е психически тормоз

Психическият тормоз е систематично поведение, което цели да нанесе психологическа вреда чрез повтарящи се унизителни, заплашителни или манипулативни действия. Този тормоз води до чувство на страх, унижение или емоционален дискомфорт и може да се случва в дома, на работа или на обществени места. Жертвите често изпитват продължителни негативни емоции и психическо страдание, без видими физически следи, което прави идентифицирането на проблема предизвикателно.

Какво представлява ограничителната заповед при психически тормоз?

Ограничителната заповед при психически тормоз е правен инструмент, който защитава лицата, които са жертви на емоционален или психологически тормоз. Тази заповед се издава от съда и има за цел да ограничи контактите и действията на извършителя спрямо жертвата. При психически тормоз жертвата може да изпита страх, тревожност или емоционален стрес, което оправдава необходимостта от съдебна защита.

Какви са условията за издаване на ограничителна заповед?

За да се издаде ограничителна заповед при психически тормоз, е необходимо да се докаже, че тормозът:

1. Нанася значителни емоционални вреди;
2. Включва систематично поведение, насочено към унижаване или заплаха;
3. Създава чувство на страх и несигурност у жертвата;
4. Води до психологическо разстройство или стрес.

Примерите и формите на психически тормоз биха могли да бъдат различни и се изразяват чрез вербални средства, като обиди, заплахи и закани за възникване на определени вредоносни събития, унижения, подигравки, шпиониране, коментари от сексуално естество, изнудване, манипулация, изолация, причакване и дори леки докосвания, които не нанасят вреди на физиката, като цяло.

Хипотезите за психически тормоз са толкова различни, че не е възможно да бъдат описани в една статия, но това което в важно да се отбележи, е възможността за защита чрез законови механизми, за които нормотворецът се погрижил. Разбира се всичко това, трябва да бъде доказано в съда, на което ще обърнем внимание в долните редове.

Както вече засегнахме в по-горните редове, разликите между физическия и психическия тормоз се мерят на две тотално различни плоскости. Следите от физическото насилие се изразяват в синини, наранявания, натъртвания, охлузвания, навяхвания, а в някои радикални случаи и в счупвания, кръвоизливи и т.н., като при най-фрапантните моменти се намесват органите на МВР и Прокуратурата.

Психическият тормоз, от своя страна, въздейства крайно отрицателно на всички душевни процеси, които от своя страна влияят на поведението и реакциите ни в ежедневието и по този начин, страданията са за сметка на нефизическото.

Психическият тормоз е труден за доказване, що се касае до съдебни производства. Средствата и способите допустими от съда, касаят основно гласни доказателства. Обичайно, в моментите на това насилие пострадалите лица най-често са сами, не са налични свидетели, които да възприемат и последствие да възпроизведат пред съда психическия тормоз, веднага след осъществяването му.

Следва да подчертаем и липсата на белези и следи от извършеното насилие.

Как се подава молба за ограничителна заповед

За коректност на правната терминология ще посочим, че така наречената „Ограничителна заповед“, като наименование всъщност е „Заповед за незабавна защита“ и това е документът издаван от съдилищата.

Обозначението „Ограничителна заповед“ е популярно в публичното пространство (което и ние ще използваме занапред), поради ограниченията, които въвежда на лицата упражняващи психически тормоз.

Процесът по издаване на “Ограничителна заповед” започва с подаване на молба до компетентния за това районен съд.

Както във всеки един съдебен процес, е необходимо актът на психическия тормоз да бъде доказан.

Към молбата следва да бъде приложена и декларация по чл.9 от Закона за защита от домашно насилие (ЗЗДН), която трябва да съдържа идентификация на молителя:

• Имената на търсещия защита;
• ЕГН на търсещия защита;
• Адрес на търсещия защита;
• Имената на извършителя;
• Адреса на извършителя;
• Телефон на извършителя;
• Дата;
• Място;
• Способа на психическия тормоз и в какво точно се състои той.

Посочената вече декларация по чл.9 от ЗЗДН се счита за валидно доказателствено средство, която по нашето професионално мнение следва да присъства към молбата. Друг способ, разбира се са свидетелите, които могат да пресъздадат своите лични впечатления, в случай че са присъствали на психическия тормоз.

Дори и да не са преки очевидци, биха могли да споделят личните си наблюдения върху състоянието на лицето търсещо защита от психическия тормоз. Друг доказателствен способ би могъл да бъде лично психологично досие, на лице използващо професионална услуга.

Психологът или психотерапевтът, биха могли да дадат показания и да представят документация за вредите причинени чрез психическия тормоз, с което да се обоснова искане за „Ограничителната заповед“. Рецепти за медикаменти и амбулаторни листа, категорично биха могли да се използват за целите на процеса, като тяхната стойност ще бъде преценявана от съда, в съвкупност с останалия доказателствен материал по делото.

Правни защити, които предоставя ограничителната заповед след психически тормоз

При подаване на молбата за „Ограничителна заповед“, потърпевшият от психическия тормоз би могъл да поиска от съда да издаде такава, в рамките на 24 часа от подаването на документа, когато “молбата съдържа данни за пряка, непосредствена или последваща опасност за живота или здравето на пострадалото лице“, аргумент чл.18 от ЗЗДН.

В този случай, психическият тормоз би могъл да се изразява в намерения против телесната неприкосновеност на търсещия съдебна защита при тормоз, както и други тежки закани и заплахи.

 Мерките които биха могли да бъдат наложени на насилника са подробно описани в закона, а именно:

• Задължаване на извършителя да се въздържа от извършване на домашно насилие;
• Отстраняване на извършителя от съвместно обитаваното жилище за срока, определен от съда;
• Забрана на извършителя да приближава пострадалото лице, жилището, местоработата и местата за социални контакти и отдих на пострадалото лице при условия и за срок, определени от съда;
• Забрана на извършителя да осъществява контакт с пострадалото лице под каквато и да е форма, включително по телефон, чрез електронна или обикновена поща и факс, както и чрез всякакви други Средства и системи за комуникация при условия и за срок, определени от съда;
• Временно определяне местоживеенето на детето при пострадалия родител или при родителя, който не е извършил насилието, при условия и за срок, определени от съда, ако това не противоречи на интересите на детето;
• Задължаване на извършителя на насилието да посещава специализирани програми за преодоляване на агресията и справяне с гнева.

След издаване на „Ограничителната заповед“, съдът служебно изпраща заповедта до Районното полицейско управление по местоживеене за сведение и изпълнение, което автоматично означава функция на МВР по съблюдаване спазването на мерките.

Също така, насилникът бива предупреждаван за отговорността по Наказателния кодекс при неизпълнение на „Ограничителната заповед“. Член 296, ал.1 от НК предвижда наказание до три години лишаване от свобода и глоба до пет хиляди лева в случай на неизпълнение.

Възможности за жертвата след издаване на ограничителна заповед

След последните изменения на Закона за защита от домашно насилие, влезли в сила на 01 януари 2024 година, държавата значително засили подкрепата си по отношение на жертвите на домашно насилие. Това се изразява, както с психологическа, така и със социална подкрепа.

Съгласно чл.5, ал.1, т.7 от ЗЗДН пострадалите лица се насочват към специализирани услуги за защита, помощ и подкрепа или програми за възстановяване. В допълнение чл.6ж от ЗЗДН обективира, че  на пострадалите лица би могло да се предложи една или комплекс от следните специализирани услуги:

• Национална телефонна линия за помощ на лица, пострадали от домашно насилие или в риск;
• Консултативен център за лица, пострадали от домашно насилие;
• Защитено жилище.

Подчертаваме, че тези услуги се предоставят съобразно личния избор на пострадалото лице, като са безвъзмездни.

Относно срокът на „Ограничителната заповед“, то в закона е предвидено приложение на мерките по чл.5, ал.2 – 5 се прилагат за срок от 3 до 18 месеца, като за задължението извършителя да се въздържа от извършване на домашно насилие не е посочен срок, като по тълкувателен път се извежда безсрочност на тази мярка.

При нови инциденти пострадалите лица биха могли да поискат издаване на нова „Ограничителна заповед“ с налагане на всичките мерки посочени по-горе в тази статия, както и подаване сигнал до Прокуратура за неспазване задължението за въздържане от извършване на домашно насилие.

Предотвратяване на психическия тормоз и повишаване на общественото съзнание

На категоричното мнение сме, че обществото е главният отговорник за намаляване нивата на психически тормоз, от момента на постъпване на учениците в образователната система, до ежедневното поведение на гражданите.

Законодателството каквото и да бъде то, специално в тази сфера, както и наказателното право, по същността си има за цел да предотврати извършването не само на психически, но и на какъвто и да е друг вид агресия. Предприемане на действия след вредоносното събитие – постфактум, определено не е ефективна стратегия, тъй като целта е генерална превенция.

Единствено със силна образователна система и висока информираност на гражданите по всички канали – телевизии, радиа, интернет, десетките социални мрежи, билбордове, постери и други, можем да сведем до минимални стойности нивата не само на психическия тормоз, но и на всякакви други зловредни въздействия върху човешката психика, емоция и физическа неприкосновеност.

Смятаме за необходимо Министерството на образование в съдействие и взаимна работа с медиите на национално и местно ниво, да повишат своята ангажираност в тази посока, с цел – ликвидиране на психическия тормоз.

Ако желаете да Ви съдействаме при подаване на молба за ограничителна заповед или имате нужда от правна консултация във връзка с психически тормоз и неговите правни последици, не се колебайте да се свържете с нас на тел. 0893 483 463 или да ни пишете чрез контактната форма за връзка с екипа.

Настоящата статия не представлява правно становище или правен съвет. Авторът на статията не носи отговорност за предприемане на каквито и да е правни действия, въз основа на съдържанието й.