ОТКАЗ ОТ АУТОПСИЯ – ПРЕЧКА ЛИ Е ЗА УВАЖАВАНЕ НА ИСК ПРИ ЛЕКАРСКА ГРЕШКА ?
През 2016 г. Директорът на ИАМО /Изпълнителна агенция медицински одит/ се позовава на статистика, която сочи, че едва 1% от починалите пациенти биват подлагани на аутопсия. Причината е, че близките на починалите масово не искат извършването й и подписват декларация за това. Подобна възможност е залегнала в Закона за здравето, където е посочено, че трупът се освобождава от аутопсия при съгласие на близките. При неизяснени причини за смъртта на пациента обаче аутопсията е задължителна. Тенденция при делата за лекарски грешки е, липсата на такава често да бъде спънка при разглеждането на делото.
Можем да се съгласим, че за доказването на лекарска небрежност би било от съществено значение да бъде извършена аутопсия на починалото лице, но си зададохме въпроса дали в случаите, когато такава липсва поради писмен отказ на близките /обикновено декларацията за отказ се представя на роднините непосредствено след смъртта, когато същите са в шок и не могат да вземат правилно и адекватно решение, като ние не толерираме такова поведение на медицинските служители/ може да се установи лекарска грешка и да бъде постановено осъдително решение?
ЕДНО РАЗЛИЧНО СЪДЕБНО РАЗРЕШЕНИЕ
Потърсихме съдебна практика по въпроса, но за съжаление същата е оскъдна. По една част от случаите, съдебните състави директно приемат, че исковете не са доказани, като една от причините е липсата на аутопсионен протокол и невъзможност да се докаже причината за смъртта. Но има и решения в обратна посока. Именно изводите, направени в едно тях, които ние намерихме за най-справедливи и хуманни с оглед действителната обстановка в България, е РЕШЕНИЕ № ОТ 25.07.2013 Г. ПО ГР. Д. № 60/2012 Г. НА ОКРЪЖЕН СЪД – СИЛИСТРА, като ще споделим същото с Вас в настоящата статия. В него съдът прави следните изводи:
„Съдът не възприема и трактовката, която ответникът дава на т.нар. „отказ от аутопсия“ на трупа. Въпросното съгласие с проведеното лечение поставената диагноза, е част от предварително изготвена бланка, която съответните лица подписват при отказ от аутопсия. Такова изявление не обвързва по никакъв начин лицето, не само защото няма законов текст за това, а и защото тази процедура обикновено се извърша непосредствено след узнаване на загубата на починал близък от лица без специални знания в медицината, а понякога и с недостатъчна интелигентност да осмислят текста на съгласието. Страните не поискаха разпит на лекаря, установил смъртта в ОАРИЛ и съобщил на близките за нея, нито пък други доказателства, във връзка с начина, по който е бил даден отказа от аутопсия и освобождаването на тялото от болницата през нощта и преди резолиране на молбата от директора на болницата. Много въпроси, касаещи законосъобразността на процедурата по предаване на тялото при тези обстоятелства и при висящо вече наказателно производство относно ПТП, могат да бъдат поставени, но тъй като при това разглеждане на делото страните не сметнаха за необходимо да защитят позициите си във връзка с това възражение, съдът приема, че отказът от аутопсия е направен в момент на недостатъчно трезва преценка на ситуацията, непосредствено след узнаване за смъртта на дъщеря му от ищеца и изобщо не води до извода, че е съгласен с проведеното лечение и поставената диагноза, което пък би освободило от гражданска отговорност ответника, респективно лекаря, привлечен за участие в този процес.
На доводите на ответниците за съпричиняване и тези, свързани с отказа от аутопсия, ищците противопоставят детайли от процеса на лечение, които говорят за груба небрежност и то не само от осъдения лекар, а и в цялостния процес на лечение. Отметките по температурния лист, вписването на лекарства само за целите на клиничната пътека, злополучният контролен преглед в коридора на отделението, са все прояви на зле организираната система на лекарска помощ в болничните заведения. Начинът, по който протича лечението в българските болници като че ли има за цел да размие персоналната отговорност на медицинските лица и в крайна сметка не осигурява един системен и постоянен контрол върху лежащо болните от един и същ лекар. В този смисъл, въпреки че едва ли е търсен този ефект при завеждане на делото, ищците съвсем резонно са се обърнали към МБАЛ като ответник, който обобщава колективната отговорност в здравеопазването. Проучвайки фактическите обстоятелства по делото, съдът остава с впечатление, че подсъдимият е изкупителната жертва на една колективна грешка, която е рожба именно на антихуманната здравна политика като цяло. Подсъдимият е този, който е приел пострадалата веднага след инцидента, извършил е първия преглед и манипулации по нараняванията и след това я е изписал на десетия ден от престоя. През целия промеждутък е бил в отпуск, а лечението е било продължавано от различни лекари, преценки са вземани в крачка и на“парче“. Личният лекар в селото, също зависим от клиничната пътека и епикризата, зададени от болницата, не е имал свободата за преценка на обективното състояние на пострадалата след изписването. При повторния престой в болницата отново други са имената на лекарите, неспоменавани при първоначалното лечение. На фона на едва ли не хаотично проведеното лечение в болницата посочва констатацията на вещото лице – медик по комплексната експертиза, назначена по настоящото дело, че при едно пълно и правилно проведена анамнеза, задълбочен преглед и проведени изследвания, поставянето на точната диагноза на получените при ПТП травми и увреждания е съвсем постижима и то в момент, който изцяло би изключил леталния изход като вероятност. Така или иначе, на основание чл.300 ГПК съдът е обвързан с постановената присъда и въз основа на нея е очертан кръга на солидарно отговорните лица.”
Ако желаете да помогнем и на Вас, да съдействие по въпроси свързани тази тема, моля да позвъните на тел. 0893 483 463 или ни пишете на lawyer@ivanchovandpartners.com
